Лечение с инвитро оплождане (IVF)

Оплождането инвитро (IVF) е процес, при който яйцеклетки и сперма се комбинират в лабораторни условия, за да се създадат ембриони, които след това се имплантират в матката.

Първата стъпка от инвитро лечението е потискането на естествения менструален цикъл с лекарства. След това се прилагат хормони на плодовитостта, за да се стимулира производството на фолукили в яйчниците. Този процес е последван от ултразвукови сканирания и понякога кръвни тестове за проследяване на напредъка. Яйцеклетките се събират под седация чрез лека процедура и впоследствие се оплождат in vitro с помощта на сперматозоиди, често използвайки ICSI, ако е необходимо. Спермата се подготвя за оплождане, прясна или чрез размразяване, ако е замравена предварително. 

Типичната продължителност на пълен инвитро цикъл  е приблизително две до три седмици. В някои случаи тези стъпки могат да бъдат разделени на няколко части, разширявайки цялостния процес.

Процедурата IVF е сложна и изисква няколко подготвителни стъпки за подобряване на успеха.

Първата от тях включва детайлни консултации с лекари за прецизиране на детайлите на процедурата. Тя е последвана от задълбочен физикален преглед, кръвни изследвания и преглед с ехограф. 

По време на процеса на извличане на яйцеклетките, тънка игла се насочва във всеки яйчник през вагината под ултразвуково наблюдение. Ваукумното устройство, свързано с иглата, извлича яйцеклетки от всеки фоликул. Извлечените яйсеклетки се поставят в специален разтвор, след което се инкубират в контролирана среда. Прилагат се медикаменти и лека седация, за да се сведе до минимум дискомфортът по време на процедурата, която обикновено се случва 36 часа след последната хормонална инжекция, известна като "тригерна инжекция".

В Турция законовите процедури изискват трансферите на множество ембриони да бъдат строго регулирани.  По-конкретно, за жени под 35 години се препоръчва трансфер на единичен ембрион за първия и втория опит за ин витро оплождане, докато при следващите опити могат да се трансферират до два ембриона. При жени на възраст 35 и повече години могат да се трансферират максимум два ембриона при всички опити за инвитро.

IUI включва поставянето на сперма директно в матката, намалявайки разстоянието, изминато от сперматозоидите, и повишавайки шансовете за оплождане. IVF стимулира яйчниците с хормони за производството на множество яйцеклетки, които се извличат хирургично и се оплождат в лабораторни условия. Ембрионите в резултат на IVF могат да бъдат прехвърлени незабавно или замразени за по-късно. Този процес включва повече стъпки и медицински надзор от IUI, което го прави опция за двойки, които се нуждаят от по – сериозна и ефективна подкрепа при забременяване. 

Ембриотрансферът обикновено се извършва без анестезия. В някои случаи може да се приложи седатив и като цяло може да се използва ултразвуково насочване за поставяне на ембриони чрез фин катетър в матката. След процедурата пациентите почиват за кратко и могат да се приберат вкъщи в рамките на няколко часа, в очакване на потенциални ранни признаци на бременност. Ембрионите обикновено се трансферират между 2-4 дни след извличане на яйцеклетката, въпреки че някои клиники избират трансфер на бластоциста до ден 5. Прогестероновите добавки поддържат жизнеспособността на бременността след трансфера, осигурявайки оптимални условия, когато естественото производство е недостатъчно.

Няма строга възрастова граница за IVF, но е важно да се отбележи, че плодовитостта намалява значително с възрастта. Фертилитетът на жените обикновено започва да намалява 5-10 години преди менопаузата. Този спад означава, че въпреки че жените в края на 30-те и 40-те години все още могат да се подложат на IVF, техният процент на успех е по-нисък в сравнение с по-младите жени.

С менструалния цикъл на жената яйцеклетки постепенно се изчерпват. Всеки месец яйчниците образуват няколко яйцеклетки, които да узреят за потенциално оплождане по време на овулация. Обикновено само една или две яйцеклетки стават напълно зрели и се освобождават; ако не успеят да бъдат оплодени, настъпва менструация и цикълът се повтаря. При инвитро оплождането (IVF) яйцеклетките се извличат след хормонална стимулация, което представлява потенциала за оплождане през конкретния месец. Този процес предлага потенциално решение за тези, които искат да забременеят чрез използване на яйцеклетки, които иначе биха могли да бъдат естествено загубени всеки цикъл.

Има няколко потенциални риска, свързани с процедурата. Вероятността от многоплодна бременност, която може да доведе до преждевременно раждане и ниско тегло на бебето при раждане. Освен това има вероятност от спонтанен аборт и случаи, при които ембрионът се имплантира извън матката, което е известно като извънматочна бременност. Друго рядко, но сериозно усложнение, е синдромът на овариална хиперстимулация (OHSS), който включва натрупване на течност в корема и гръдния кош. Освен това, процесът на извличане на яйцеклетката може да доведе до кървене, инфекция или увреждане на близките органи, като червата или пикочния мехур.

Изчислено е, че приблизително 80% от пациентите с инвитро оплождане достигат до ембриотрансфер (ET), но само малка част от ембрионите се имплантират успешно. Проучване, включващо 1091 цикъла на инвитро оплождане, които не изискват почивка на легло след ЕТ, показва клинична степен на бременност от 30%, което е сравнимо с други програми, които изискват почивка на легло. Тези резултати предполагат, че почивката в леглото след ЕТ е ненужна и че нормалните дейности могат да бъдат възобновени веднага след процедурата, без това да повлияе негативно на степента на успех на имплантацията или бременността

Цената на IVF варира в зависимост от конкретния план за лечение и нуждите на пациентите.

IVF е подходящ вариант за лечение за жени със запушени тръби, нисък яйчников резерв, мъжко безплодие или необяснимо безплодие.

Успехът на IVF лечението зависи от няколко фактора. Например процентът на успех за жени под 35 години е 46,7%, докато процентът за жени на възраст 43 и повече години е 3,2%